В Рио де Жанейро бедните живеят на хълмовете, а богатите под тях в низината. Около 20% от населението на града живее в така наречените „фавела”. Фавелата е нещо като гето, там живее бедното население, в мизерни условия. Смятат се за „кошер” на наркотрафиканти и престъпници, забранен град, в който никой не може или не смее да престъпи.
Фавелата възниква краяа на миналия век, след освобождението на Бразилия от робство и колониализъм, когато армията, съставена главно от освободени роби, се завръща от битка в Баия, и не получава обещаната подкрепа от управниците. По това време Рио се развива като търговски и административен център, цената на земята поскъпва, и за никого не е изгодно войниците да получат обещаната им земя. Все пак, за да се избегнат размирици, управниците разрешават на войниците и техните семейства да се заселят по хълмовете (морро), които се смятали за неудобни и непрестижни за живеене. С течение на времето броя на имигрантите и техните семейства се увеличавали, а заедно с това и броя и населението на фавелите. Тъй като обитателите на фавелите обикновено работели като прислъуга на богатите или като наемни работници, с възникването на всеки един квартал, на хълма непосредствено до него възниква и фавела, Днес около 20% от бразилското население живее във фавела, а броят им в Рио е около 750 (по-големите от тях с население до 200 000 души)! До 70/80те години фавелите не фигурират изобщо на картата на Рио. Заселниците придобиват собственост на къщите след като са живели в тях определен период от време, не плащат даък на земята, намат вода и електричество, не се събират отпадъци, и тъй като не съществуват юридически, полицията не пристъпва и така стават удобни криминални свърталища., където хората се появяват и изчезват, и саморазправата е единствената форма на защита.
След редица неуспешни опити да елиминира фавелите, правителството решава да разработи проект за облагородването им, така днес повечето от тяах са електрифицирани и водоснабдени, фигурират на картата на града, и отпадъците се събират редовно. Съдават се медицински център, банки, полицейско управление, училища. Престъпност във фавелата не съществува, защото почти всички са роднини, и няма какво да делят и какво да крадат. Нарко трафикът е концентриран в три нарко-банди, които са разпределили територията си, и все пак понякога се стига до воини между тях. Средно около 1,5% от населниците на фавелите са замесени в нарко трафика (за една фавела от 200 000 души това са около 3000 наркотрафиканти!), като голяма част от тях са невръстни деца.
Росиня е една от най-големите фавели в Рио. Гледката на която се наслаждават жителите й е невероятно красива и със сигурност би предизвикала завистта на богатите кариоки живущи в подножието й, чиито деца учат в американския колеж, разположен непосредствено до фавелата. Месечната такса за колежа е 3000 бразилски реала; за сравнение, минималната месечна заплата в Бразилия е 350 реала. Вратите на жилищата не се заключват, хората са приветливи и закачливи и не се сърдят че гринговците пристъпват територията им. И все пак, нито една улица няма име и нито една къща номер, така че влезеш ли веднъж не е ясно как ще излезеш. Улиците са тесни и стръмни, и транспортът се осъществява с моторетки – фавела такси, които, предполагам, првозват само инсайдери.
В полицейското управление имаше 2 полицая, ангажирани пред телевизора със световното. Видяхме и други двама, тежко въоръжени, до един бар в който спряхме за по бира, защото един камион смаза задницата на микробуса ни в най-оживената (и забранена за фотографиране) част на фавелата. В същия бар седяха две 10 годишни хлапета с пищови в гащите. Говори се че полоцията представлява основна движеща сила на нарко трафика.
Интересно е да се отбележи, че именно от фавелите тръгва разпространението на самбата и капоейрата, съответно и на карнавала, ярки символи на бразилската култура. До 40те и 50те години, са били забранени публично, самбата и карнавала – защото усмиват църквата и управата, капоейрата – защото се смята за опасно бойно изкуство. И понеже във фавелата не се осъеществява никакъв контрол от властта, и двата вида изкуство се развиват именно там. Днес всички школи по самба, които дефилират и се състезават на карнавала, се намират и носят името на фавела и са основно място за социални контакти и збаление на фавеларите.
В Рио де Жанейро европейското влияние в архитектурата на града, крайбрежието което напомня на Лазурния бряг с луксозните хотели или на Португалия с мраморния вълнист паваж, придава романтика на града. В същото време щедростта на Южно Американската природа прави атмосферата му по-топла и пищна. И понеже мащабите са по-големи, и контрастите са големи. Множеството бедни живеят в мизерия, а шепата богати в истинско охолство. Най-голямото удоволствие е да си контактуваш с хората, които са абсолютно натурални, сърдечни и без предразсъдъци. Същите тези хора се превръщат в най-големия ти враг ако се разхиждаш по улицата без да спазваш мерките за безопасност, които са 1000. Идеално щастие няма и в рая...

Ipanema

Copacabana

Jardim Botanico

Корковадо е на височина 710м, и най-старата електрифицирана железопътна линия (от 1901г. ) свързва Cosme Velho и върха, където е и прослувутата статуя на Иисус Христос. Самата статуя е строена от 1923 до 1931 и е най-голямата арт деко статуя в света – 30м. . Трасето по което пътува влака е превърнато в тропическа тематична градина с екзотични растения и множество скулптори. За настроението на пътниците се грижи самба група, кояато прави истинско музикално шоу по време на 20 минутното пътешествие.

Pão de Açúcar е дргият хълм на Рио, разработен като туристически обект. Лифт свързва на два етапа Жълтия плаж (Praia vermelha), Morro da Urca, 224 метров хълм и достига 395 метровия Pão de Açúcar. От там гледката е божествено красива, спокойна и ясна (за раслика от Корковадо, където поради по-голямата височина е късмет да се оцели ясно и безоблачно време). .